Музикален поздрав за всички, с един кавър на White Christmas, изпълнен от Енрико Тревизан:
Чух изпълнението му преди няколко дни, и много ми хареса. Енрико не пее професионално, но грабва сърцето, а това е най-важното:)))
(found via molif)
Музикален поздрав за всички, с един кавър на White Christmas, изпълнен от Енрико Тревизан:
Чух изпълнението му преди няколко дни, и много ми хареса. Енрико не пее професионално, но грабва сърцето, а това е най-важното:)))
(found via molif)
Докато навън температурите се държат стабилно под нулата, аз днес гледах втора серия на “Няма ток в офиса“.
Съпроводено със стандартните “няма компютри, интернет, температурата в стаите пада до около нулата, няма чай/кафе” и т.н.
Идваше майстор, поправяше нещо, накрая каза че всичко и тип-топ и инсталацията с лекота ще издържи 12 kW, че и повече.
После нямаше и Интернет. Сега има и Интернет, и ток.
Сега тракам със зъби от студ и пускам отново всички програми за писане на код и за рисуване, и се надявам, че легендата за 12+ kW няма да се окаже само легенда… :-)
Not to be continued… (hopefully)
Гледам, Крокодила днес се оплаква, че им е спрял тока в офиса… То и в нашия офис така се случи (съвпадение)…
Резултатите от спирането бяха:
Днешната случка ми припомни, колко много зависим от електричеството и технологиите днес, за да съществуваме в относителен комфорт изобщо, да не говорим за работатата ни… В смисъл, ако ти липсват базисни неща — като да не ти духа във врата леден вятър, да е топло (температурите в помещението да са над нулата) и да имаш гореща вода за чай и кафе — на теб дори няма и да ти хрумне, че ти липсва Интернет или пък нещо друго, свързано с работа… :-)
PS (послепис): По-късно днес тока очевидно дойде, и дори си комуникирахме с един колега по ICQ по работа, но аз бях твърдо решен повече да не се подлагам на подвизи за деня и си доработих от къщи, каквото успях:) Питам се, как ли са свършили пинг-понг сетовете в офиса на Крокодила, и дали им е стигнал генераторът да произведе достатъчно кафе за всички? ;-)
Часът е единайсет.
Петък вечер е, което само по себе си е прекрасно:)
До компютъра съм си сложил една чаша вино Domain Menada Merlot ‘2004 (Premium) и в тишината на дъждовната нощ си мисля, колко е хубаво, че седмицата е към края си и отново оцелях:-D
Някои неща намерих по пет минути да опиша в блога си, други — не…
* * *
…и сърцето ми се е вледенило.
UPDATE (2007/11/30@14:15): Твърде мрачна картинка бях нарисувал… Тази горе е по-хубава:) И няма нужда да привличам мрака повече… :)
Вчера наши много добри приятели ни заведоха на кино, част от Кинопанорама ‘2007.
Гледахме “Тигърът и снегът” на Роберто Бенини в Дома на киното.
“Le tigre et la neige” (“La tigre e la neve”) беше прекрасен филм! Не знам, какво повече да кажа… Ако ви попадне това заглавие, гледайте го. Може да ви разсмее и разплаче едновременно! :-) (Още си спомням, как гледах “Животът е прекрасен” (“La Vita e Bella”) в НДК-1 преди години и как публиката ръкопляскаше след края на прожекцията! Бенини е сред най-добрите комици, които познавам, но истината е и че може да бъде много сериозен, успявайки да те разсмее през сълзи в същото време, както беше в “Животът е прекрасен”.)
След филма се разходихме малко по улиците на нощна, мъглива София. Светлините и формите на града бяха призрачни, предизвикващи някакво особено eerie feeling… В подобно време са интересни разходките пеша (и с колело:-) и да си представиш за малко, че си в несъществуващ приказен град… Мъглата променя всичко, звуците, светлините, познатите места ти се струват непознати…
Опитах да направя и няколко снимки на нощен режим, тази е като че ли най-сполучливата, а също и тази:)
<personal note>Приятели, ако ни четете сега, искаме да знаете, че ви благодарим за всичко и че… много ви обичаме!:-) —М & A</personal note>
Ужасно много се изписа и изговори тези дни за образованието и за стачката на учителите…
Няма да говоря за тях и да повдигам темата отново, а вместо това бих искал да ви насоча към една много силна статия! Струва си всеки байт виртуално мастило, похарчено за написването й;-)
И съм склонен да споделя част от възгледите на автора! Жалко, че Милко не е отключил коментарите в блога си, затова просто линквам към неговия текст, и по-долу ще добавя няколко думи и лични размисли и от мен.
(Warning: Следват немалко на брой параграфи, които са доста лични, и касаят основно моето образование и досегашен път в живота. Четете на ваш собствен риск;-)
И така, учил съм общо 16 години. Или 20. Зависи от гледната точка:-)
Вчера бяхме на разходка и на кино… Беше чудесен съботен ден:)
А днес ми е някакво едно такова… потиснато. Не знам, защо. Може би защото времето навън е мрачно. Не дъждовно, но мрачно, облачно…
Между другото, филмът, който гледахме на кино, се оказа много добър (Stardust), и мога да го препоръчам с чиста съвест на всеки, който обича приказки! :)))
PS Отивам да ям супа, така и така съм неефективен в момента…
Пак кашлям, уфф.
Този път ще прекарам три дни вкъщи, но този път без да пиша CSS и да си тормозя ума с работа. Време е за малък break, явно… Почивка и подреждане на мислите, друго няма да правя.
И сън:)