Нощни…

Късно вечер и през нощта е май единственото ми свободно време напоследък…

Случи се така, че ми се наложи да работя и тази събота и неделя, макар че имах (и все още имам) тежък грип. Е, работих от къщи, което беше добре, и все пак, работата си е работа…

Все още съм на антибиотик, дори малко увеличихме дозата, защото вирусът слезе в белите дробове и се опита едновременно с това да се качи и в главата, което беше double неприятно.

Не обичам антибиотиците (дори и слабите), те са опасни, но понякога се налага…

Все още кашлям ужасно на моменти, пия и аспирин и чай и мед и лимони и витамини всякакви, и се надявам някак да оздравея вече, защото мислехме да избягаме на планина малко в края на седмицата, на Рила — уморих се от града, от безконечния шум, от стреса… Болестта обаче не ме е пуснала все още, а и дори не знам, дали старата Ладичка ще тръгне, но няма как… :-)

Anyway, ако не ви е страх да четете изцяло личен пост (е, има и няколко думи за WordPress после казани, ама не много) …then read on! :-)

Read more

Бодър бобър бодро бъбри

Седя си аз пред писито, до мен една студена мексиканска бира, горят свещи, и в цялата тази приятна вечерна обстановка се опитвам да избера десетина от най-хубавите ни снимки от морето… а още дори до draft не съм стигнал. Уффф…

Та се присетих случайно, че нейде през далечната 2005-а година бях написал следната смешна скороговорка:

Бодър бобър бодро бъбри,
Бъбри бодро, бъбриви бобре!
Бъбриви бодри бобри бодро бъбрят,
Бъбрете бодро, добри бъбриви бобри!

Една усмивка няма да навреди никога:))) А сега обратно към фото-селекцията! ;-D

Бобър в реката, есенни листа... (фотограф: Francesco Ungaro)
(снимка: Francesco Ungaro/UL)

Update (2024/Jan/25):
a) Автори на тази скороговорка всъщност бяхме аз и Ани! Credits, where credits are due… нищо, че малко позакъсняло!
b) Същата скороговорка я бях навремето публикувал и в hulite.net — прекрасно е, че този сайт за поезия и писане все още съществува.
c) Неотдавна пуснах едно бързо търсене за “бодър бобър бодро бъбри” и се оказва, че нашата скороговорка е вече почти със статут “народно творчество” — има я на много места, почти никъде я няма със споменаване на автора/авторите. 🤣 Нищо, това всъщност е хубаво — така това миниатюрно произведение има шанс да живее по-дълго и да го помнят дълги години. И ние да сме дали нещо на света, нали. ;-)

Stuck

Завчера не успях да работя, качих внезапно температура, до 38.1 и повече…

Имах да довърша два дизайна за сайтове, преди да изляза в кратка почивка (е, явно само единият от тях ще стане).

Сега работя от къщи, пък дано успея.

Явно претоварването и стресът си казват думата… Много ми се насъбра напоследък.

Дано успея да си почина малко и да събера нови сили… Нямам дори време да помисля за това, как и кога да си събера багажа (ако въобще успея да избягам малко)

За четящите ме: Извинете, че не пиша. Не успявам да си събера мислите. Имам сериозна нужда от “зареждане на батериите”… Дано се случи скоро… :-/

–M.

Мъдрост от приятел

Разчиствах си архива със съобщения на моя Ericsson T39m, когато попаднах на SMS от един много близък приятел (и прекрасна жена;-).

Сега тя е далеч, но пък SMS-чето й е тук, и искам да го споделя с вас, защото ми хареса какво каза тогава:

… Хубавите неща са много повече, но понеже ги възприемаме естествено, не им обръщаме внимание. Да се наслаждаваме на магията Живот, преди да сме стигнали 100-те. Това искаше да ти каже Оптимистът в мен, който от време на време задрямва. Хубава и спокойна вечер! …

(received: 05/Dec./2006@19:25)

Хубави думи, и толкова верни!

Наистина, покрай вихрушката от последните дни, бях позабравил колко много хубави неща ни се случват в живота, а не са само грижи и беди. Ето че се преборихме “Странджа” да остане природен парк и ето че сега имам много повече приятели от преди.

Може би сега е моментът да извадя любимата си лула Aldo Morelli от шкафа (където тя лежи забравена от седмици), да я натъпча до половината с един от любимите ми тютюни Alsbo Cherry, да отворя прозореца, да си направя една ледена бира по мексикански (халба бира със сок от половинка лимон и малко сол по ръбчето на чашата), да си запаля лулата и да поразмишлявам над смисъла на живота, вселената и всичко останало… :-)

“Да се наслаждаваме на магията Живот, преди да сме стигнали 100-те.”

Утре ще мисля за утре, но днес е един прекрасен (макар и твърде горещ за нашите ширини) ден, и в следващите 15 минути смятам да се съсредоточа само над тази мисъл.

Наздраве! :-)

Умора

Не съм писал в блога си от доста време.

Причината е една: умора. Отслабнах малко дори. Напрегнат съм. Не спя добре.

Събитията от последните дни ме връхлетяха, без да успея да кажа дори “ой!” и “ух!”, и дори не съм успял да прочета всичко в мрежата, изписано за скорошната случка с мен. Търсиха ме от много медии (телевизии, вестници, онлайн издания), отказах на всички (с много малки изключения). Не обичам да съм център на внимание, особено медийно… Честно.

Проведе се и митинг в защита не само на българската природа, но и на свободата на словото. Казват, че е имало много хора. Видях снимки, наистина са били много:) А аз се крих вкъщи. Малко нямам настроение. А може и от преумората да е. Не съм спал нормално от… не знам. 5-6 дни навярно…

Днес излезе статия във вестник “Капитал”. От нея научих, че моята преписка вече не е в сградата на полицията, а в Софийската районна прокуратура. Сега чакаме, нали…

Не ми се пише.

Не се сърдя на г-н Белев от полицията, който имаше за задача да си поговори с мен, да ме разпита и да ми състави онзи протокол. Човекът беше много приветлив дори. Това му е работата, все пак, да намери и разпита всеки, за който му кажат… А пък който е наредил да се разследва optimiced.com, сега мълчи…

А аз не можах да премълча тогава. Защото за незаконните митинги за “Странджа” ме предупредиха да не пиша, но за това, че съм подписал протокола – не. Почувствах се… засегнат, някак. Обидно. Макар всичко да е законно, да, знам, стандартна процедура, и все пак, като видях разпечатаните страници от моя блог в полицейското управление, и ми стана криво, някак… (Няма защо да се повтарям, казал съм вече всичко това, така или иначе…)

Сега, седмица по-късно, се чувствам само уморен.

Може би ще пиша отново скоро, а и доста e-mail’и се понатрупаха в моя Inbox, на които още не съм отговорил…

Благодаря на всички, които ме подкрепихте толкова силно и явно тези дни! Страхотни сте, мили черни колеги-влечуги блогъри ;-) (Шегувам се, ей!;-) Не съм писал на мнозина от вас, а би трябвало поне по две думи да ви кажа, но истината е, че нямам сили сега дори за кратък коментар… Разбъркано ми е. Ще опитам да се поправя по-късно… :)

Чух и че “Странджа” все пак ще остане природен парк, after all… Това е хубаво, нали. Значи победихме, и нашите граждански усилия не са били напразни?:-) А тогава защо се чувствам толкова потиснато сега… Не знам…

Малко сън ще ми дойде добре. Или поне си струва да опитам да поспя…

Ваш искрен, Мишел
(www.optimiced.com)

Ключова дума: “Странджа”

Залез над полето в Люлин

Не, това не е залез над “Странджа” планина!

Това е залез в кв. “Люлин”. Сниман е на 10 юли 2007, вечерта, на полето в “Люлин” 5. Много беше красив, затова грабнах фотоапарата, изтичах в полето и направих няколко бързи снимки на слънцето и облаците! (ще публикувам още няколко снимки тези дни, обещавам)

* * *

Истината е, че се опитвам да разведря обстановката малко. Това е една от причините да публикувам тази (красива според мен) снимка тук и сега.

Другата причина е, да не забравя аз самият, че има и други неща, извън темата “Странджа”, които ме вълнуват — например, фотографията. И не само! Все пак, това не е революционен блог на Че Гевара, нито пък на Джеймс Бонд, или Батман, или Борн, или Макс Пейн! Това е блогът на Мишел, а блогът на Мишел не е само за “Странджа”;-)

* * *

Хей, добри хора, мили хора!

Нека ви благодаря първо за подкрепата!! Бъдете сигурни, че съм прочел всеки един коментар, всяка дума, всеки ред, и съм много развълнуван — последният ми пост предизвика вълна от коментари, pingbacks и trackbacks, в продължение на няколко часа едвам успявах да модерирам и чета всичко, което сте написали като коментари в блога ми, като статии и постинги, линкващи към optimiced.com! :-)

(Внимавайте, сега като има линкове и записи за вас на optimiced, може и вас да “преслушат”;-)

Шегичка :)))

Сега сериозно… Часът е 3 след полунощ, на мен ми се спи ужасно, и бих се радвал за малко да изоставим всички “блог революции” и да се наспим добре, ОК? Така че ако за малко оставим четенето и коментирането настрана, ще е супер, че да мога да си легна най-после! :-)

Радвам, че ме подкрепяте!

За мен това е много важно!

Истината е, че не съм герой (както се опитват да ми внушат някои), нито пък изключителен човек или борец за свобода или за граждански права. Не съм и търсел популярността, която изведнъж се стовари стремително на скромното ми място в интернет, където се случва да пиша понякога, или да слагам по някоя любителска снимка.

Съвсем не. Аз просто реших да споделя с вас, какво ми се случи, и го направих на страниците на блога ми, с каквито думи намерих.

* * *

Сега бих искал да кажа две думи тук на всички:

За момента всичко е ОК. Поне така се надявам.

Не съм бил разпитван в тъмна стая с влажни стени, и насочена срещу мен лампа, докато прикрит в тъмното следовател е пускал колелца дим от цигарата си, говорейки с провлачен глас! ;-) (Ако сте разчитали на такава история, съжалявам, ще трябва да ви разочаровам… макар че имаше и един човек с голяма пура, който се появи и си тръгна след малко, не се представи, така че не знам, кой е бил той.)

Не, просто бях повикан “за справка” на ул. “Антим I” №5, хората бяха много любезни, не е имало заплахи или отправяне на обвинения срещу мен. Само разговори. Общо отделих около час и половина от времето ми за тази среща…

Но призовка имаше (връчена от трима униформени на майка ми, докато съм бил на работа предния ден), както и малка папка с “разследване” срещу optimiced и мен, която видях със собствените си очи, както и успях да прелистя набързо, просто за да видя, за какво става въпрос. Най-отгоре на папката имаше надпис “ГДБОП”, а това съкращение не се забравя, повярвайте;-) (Предполагам и, че ако папката е била на масата и съм могъл да й хвърля едно око, значи не е била Top Secret:-)

Говорихме си, за “Странджа”, за отразяването на протестите в пресата и в блогосферата, писах кратки обяснения, подписах и протокола за предупреждение, това е… Дори разпитващият ме ми каза, че съчувства и той на каузата и че иска паркът да се запази. Но каза и че полицията е длъжна да се грижи за реда и законността, и че повечето от протестите за “Странджа” не са разрешени официално (това е общоизвестно). Също и че те са притеснени от последния замислен протест, когато идеята е била да се носят камъни (честно си признах, че не знам нищо за него). Причината — камъните могат да бъдат и оръжия:-) (прави са донякъде, я сега да си признае тук, който е дал идеята за камъните и тухлите?:-)

Като цяло, не мога да се оплача от нищо, освен че съм изгубил малко от личното си време за разговори на тема “Странджа” и общи разговори от рода на “Да видим сега, ти кой си, какво е optimiced, защо и за какво пишеш там, с какво се занимаваш по принцип” и т.н.

* * *

Все пак, реших да не премълчавам случката с разследването, защото се почувствах засегнат донякъдe — намират време за мен, а имат ли време… за останалото? :-)

Виждам, че и Йовко и десетки други блогъри се чувстват засегнати, това ме успокоява донякъде — не съм сам, не ми се е “привидяло”;-)

* * *

Утре ще ви дочета, обещавам, и ще се опитам да отговоря на вашите коментари, доколкото мога… :-)

Междувременно, чуха се безброй гласове в моя подкрепа, на блогъри и обикновени граждани и на журналисти, за ясно изразената ми гражданска позиция, за това, че не съм премълчал, колкото и “рутинна” да е случката с разследването на optimiced.com

Във връзка с това, може ли да попитам, как стои въпросът с форми на подкрепа, включващи наливна и бутилирана бира, пица “Маргарита” и други? ;-) Ъъ, защото приемам и такива… сериозно. И революционер като мен има нужда от подкрепление от време на време, нали разбирате? :-DDD

Лека нощ сега на всички, и до скоро:)

PS Последният коментар, май номер 44, е дълъг около три страници и пристигна в 3:05 am. Ъ. Имайте милост, а? Лягам си! Гася писито! И утре е ден, а? :-)
PPS Имаше и приятно “влакче” преди няколко часа, в подкрепа на “Странджа” и “Рила”. Разходихме се и ние с него, но нямам време да пиша за всичко, а и “Наблюдател” е блогнал за него вече, така че се поразходете до неговия сайт за повече инфо и снимки:)
PPPS Хм. Има вече и няколко реда в “Дневник”… Мисля да не излизам вече без тъмни очила навън :-D

“Странджа”: Да мълча или не?

Първо, един подобаващ disclaimer:

Този мой пост не се отнася за случая “Странджа”, поне не и директно.

Текстът е доста дълъг, за което предварително моля за извинение, но някак се получи на един дъх, и сега не искам да изрязвам части от него.

Постингът ми е личен, но мисля, че засяга и много други хора — хора, решили да пишат свободно в мрежата, и да не се крият.

Случката е истинска.

Героят съм аз.

Датата е вчера сутринта.

* * *

Вчера, когато писах за хубавите новини покрай “Странджа” (депутатите са гласували промени в закона, които да предотвратят случаи като този в бъдеще), ми направи ми впечатление и следното от материала на “Дневник” (цитирам):

МВР ще вземе мерки срещу незаконното строителство и незаконната сеч, ще помага на прокуратурата и на строителния надзор, за да има реален контрол и да се опазва природата. Това обеща вчера на среща с еколози министърът на вътрешните работи Румен Петков. На срещата е потвърдено, че повечето от арестуваните миналата седмица на протеста на Орлов мост са непълнолетни. Според Петков вината не е на редовите полицаи, а на ръководството на МВР.

Думите “…МВР ще вземе мерки срещу незаконното строителство и незаконната сеч, ще помага на прокуратурата и на строителния надзор, за да има реален контрол и да се опазва природата…” звучат чудесно, и ме впечатлиха в светлината на започналото…

…разследване на моя личен блог optimiced от страна на ГДБОП (Главна Дирекция за Борба с Организираната Престъпност), за което научих вчера сутринта…

* * *

Мога да замълча за случката.

Много по-лесно е.

Подписах “Протокол за предупреждение” вчера, който ме информира и предупреждава, че трябва да се въздържам на личния ми блог от цитиране на други източници на информация (и копиране на текст от тези източници – в случая се визира сайтът http://savestrandja.hit.bg, с настоящ адрес http://savestrandja.ludost.net), когато става въпрос за възможно нарушаване на закона, а именно, организиране на неразрешени граждански протести (както всички ние знаем, повечето от протестите за “Странджа” не са разрешени официално). Написах и обяснения, където посочих, че източникът на информация за новините за предстоящи протести е именно този сайт — http://savestrandja.hit.bg (http://savestrandja.ludost.net) — и че не познавам организаторите на протестите.

Но не съм подписвал нищо, което да ме задължава да премълча срамния според мен случай, че служба при МВР за борба с тероризма и организираната престъпност… намира време да чете български блогове и да разследва техните автори във връзка с публикациите им, както и да ги предупреждава лично (пращайки им призовки), в случай, че същата тази служба прецени, че нечий блог е опасен, или подстрекава към незаконни действия!

Проблемните редове от моя блог се оказаха частите, където съм копирал дословно информация от сайта SAVESTRANDJA.HIT.BG за предстоящи неофициални митинги и протести в защита на парк “Странджа”. Не съм искал да наруша закона, копирайки тези текстове, но явно съм го направил, щом optimiced се разследва…

Любопитен факт е, обаче, че вестник “Дневник”, например, също е цитирал въпросния сайт, но дали ГДБОП ще призове журналисти от вестника и ще се опита да ги задължи да не публикуват информация за бъдещи протести?…

Познавам и много блогъри (някои лично, други не), които също като мен цитираха съобщенията, публикувани на неофициалния сайт “Да спасим Странджа”. Дали те се разследват в момента, също като мен?

* * *

Read more

Лондон, UK, или защо не съм писал от един месец насам

Лондон - Бег Бен през нощтаНякои от редовните ми (по)читатели може да се запитат, защо изведнъж спрях да пиша в блога си.

Други може да се запитат дори, дали съм жив и здрав:-)

Е, добре, за да разсея съмненията, ще обясня накратко причината за моето продължително мълчание и какво се случи от 22-ри февруари насам:

Наложи ми се да летя за Лондон (през Милано, с Alitalia) на 26-ти февруари, и се върнах в София на 6-ти март. Беше пътуване, свързано с моята работа, така че нямах много време за sightseeing – единственото ми свободно време беше рано сутринa, пеша на път за офиса на GreenNet, късно вечер, докато вървях обратно към евтиния хотел, в който бях отседнал (близо до King’s Cross), и също и един свободен уикенд…

След завръщането ми, от своя страна, работата и някои проблеми ме хванаха натясно почти 24/7 (ако не броим само една малка разходка с колела за удоволствие към вълшебния дъб до Железница миналата неделя, да си закачим мартеничките там), така че нямах почти никакво свободно време за блогване или нещо друго – мога да спомена само, че вчера заедно с жена ми разгледахме за първи път някои от неразгледаните досега снимки от Лондон и… има и още неразгледани;-)

Read more