Обичам да пътувам.
Обичам да гледам облаците и да мечтая…
Ето малко снимки от едно малко мое пътешествие (по работа) преди много, много време, в една друга Вселена и пространство, както се казва:)
Облак в цветовете на дъгата
Може да прочетете пълното обяснение на това красиво явление в APOD.
Снимката е направена миналата седмица в Боулдър, Колорадо (САЩ).
Photo Credit & Copyright: August Allen
Маякът на Pigeon Point
Снимка? Картина?
Снимка! :-)
И не каква да е снимка, а снимка, събрала над 300 коментара във flickr, попаднала и в APOD, digg и цитирана тези дни на стотици други места в мрежата, не само в сайтовете, посветени на фотография.
Фотографът се казва Tyler Westcott, лицензирал е творбата си под CC. Снимано е с Nikon D40/Sigma 10-20@10mm, f/7.1, exp. 114s, ISO200, от статив.
Ето и част от историята, как е направена снимката:
Once per year at the Pigeon Point Lighthouse they shut down the weak insipid modern (presumably electric) light and switch over the the 5 kerosene lamps and fresnel lens of the original, as it was 135 years ago.
Last night was the night, and it’s really quite a sight. When they fire it up there’s really a collective sense of “whoa!” from the audience (which was WAY bigger than I expected – I probably had to park a mile away and I was there an hour early).
Capturing a shot like this is tricky because the lens itself actually rotates, which looks great but is tough for long exposures. But for the first 5 minutes they leave it static to indulge all of the photographers who turn out and want this shot (this highly unique and one-of-a-kind shot of course). When they switched to this light my camera still had about a minute of noise reduction to do on my final test shot to get the exposure right, so I missed the first minute. Then I started this shot which was about 2 minutes long, followed by 2 minutes of noise reduction again. So by the time I had my shot it was too late for a do-over. So this is it, I only got to take one photo and this is what I got, so I hope it worked out.
Бих казал, че е добре като за снимка от първи опит! :-)
Фотоизложбата “Мерилин Монро и Америка през 60-те” на Лорънс Шилър (reminder)
Прочетох днес в Netinfo, че изложбата на Лорънс Шилър пристига скоро в София.
Изложбата (над 70 фотографии) ще може да бъде видяна в София от 30 ноември до 15 декември, в Националната галерия за чуждестранно изкуство.
Lawrence Schiller е известен по света не само като фотограф (той е и писател и журналист), но като видях някои от най-известните снимки с Мерилин Монро и веднага забравих за останалите неща, които прави;-) Пишеше и че в изложбата присъстват и снимки от един от най-известните филми “Бъч Касиди и Сънданс Кид” с Пол Нюман/Робърт Редфорд (imdb), снимки на известни политици и други.
След прекрасната изложба “Земята отвисоко“, която успяхме да разгледаме цялата (макар и на два пъти, през октомври и ноември), сега през декември ни очакват още интересни неща за разглеждане:)
Нека ни е зле, йе! :-D
Северно сияние в Аляска… отново
Като видя такива снимки, като тази, публикувана днес на APOD, и направо ми спира дъхът…
Фотографът се казва Lance McVay, и има обширна фотогалерия онлайн, която може да разгледате, ако искате да видите повече снимки от Аляска!
Аз преди време бях линкнал към друга снимка от Аляска, която беше много красива… но днешната… нямаше как да подмина и нея:)
PS Отново ми се прииска да мога да пътувам повече и да видя някои от тези земни и неземни красоти на живо…
Земята отвисоко (2)
Вчера с Ани догледахме изложбата “Земята отвисоко” — фотоизложбата на Ян Артюс-Бертран. Беше студено, и все пак, си беше време — съвсем скоро изложбата ще отпътува от София, така че, ако още не сте разгледали всички снимки (мястото е: мостът на НДК), то сега му е времето!
Струва си! ;-)
Цветовете на есента
Днес бяхме на малка фоторазходка (ние с Ани, Йовко, Пейо, Емича, Никсо, Ангел, Тони и Ани).
Не беше толкова “фото”, колкото “нека първо се съберем и пием по едно кафе и по един чай” и после “а сега искате ли да хапнем, докато чакаме слънцето да се покаже”, но беше приятна, и макар че беше студеничко, беше приятно да походим малко насам-натам безцелно:)
Аз имам няколко “попадения” с малкия Pentax, ето едно от тях:
Ето друго, само че с Canon-а (Canon 300D) на Eмича, който любезно ми услужи с него за няколко кадъра;-)
Накрая малко поизгубихме “групата”, и просто се разхождахме, събирахме есенни листа и снимахме разни малки цветчета и пчелички, и се радвахме на слънцето (имаме дори и един натюрморт с кестен) :)))
Сега ми се спи много, така че стига блогване и снимки за днес! Време е да прочета още 5 страници от “Фондацията” на Айзък Азимов и да заспивам;-)
Saguaro Луна
Понякога APOD те посреща наистина с изумително красиви снимки.
Като тази:
Цитат от APOD:
Пълната Луна може да бъде драматична небесна гледка; пълната Луна също така може да има много имена. Например, днешната пълна Луна, близо до есенното равноденствие в северното полукълбо, често се нарича Жътварска Луна (Harvest Moon). Знаем, че името й подхожда, защото земеделците могат да работят до късно пред нощта в края на сезона, жънейки на лунна светлина. В духа на същите традиции, пълната Луна след Жътварската Луна, се нарича Луната на ловеца (Hunter’s Moon).
Тази снимка, направена по време на пътуване в американския юго-изток, и допълваща колекцията от завладяващи снимки на изгряващата луна, е правилно наречена Луната Сагуаро (Saguaro Moon).
Преводът ми е малко куц, но пък от сърце:)
PS Малко като серия се получи, но съвсем случайно – ето още луни за гледане:
(1) един мой опит да снимам Луната отблизо, и
(2) по-успешният опит на мой приятел да снима Луната още по-отблизо:-)
Земята от високо
“Земята от високо” (btw, някои изписват името на изложбата “Земята отвисоко” – в оригинал е “La Terre vue du ciel”) – фотоизложбата на Ян Артюс-Бертран.
Хвърлихме й едно око, на живо:)
Запознахме се с и Емича:)
За съжаление, с този мой грип и със студения пронизващ вятър, който ни съпътстваше на моста през цялото време… успяхме да видим само първите десетина-двайсет изложени снимки, и да им прочетем описанията. После ние с Ани се запътихме към къщи, да се лекуваме, а Емича и още неколцина ентусиасти се запътиха към най-близката кръчма да се топлят с чай с ром:)
Изложбата е много интересна, и съм се зарекъл да отида да я видя цялата някой от тези дни.
Емича публикува и една снимка в блога си, която много ми хареса, заради погледа, и заради съчетанието на небето на снимката с това от действителността:)
В първия момент, дори не забелязах, че има друга снимка в снимката! :-)
На мен ми хареса един невероятен ледник:
И много други снимки ме впечатлиха. Струва си да се видят, всичките, една по една, заедно с описанията, и без да се бърза!
И…
После се замислих за нещо, като гледах цветните картини на Артюс-Бертран — защото точно на 100 метра от изложбата се мъдри една от онези безлични офис-сгради, една от стотиците (напоследък модни) сгради, еднакви отвън и еднакви отвътре, сиво стъкло и сив метал, прави ръбове, никакво въображение, студ, сивота и скука — защо ги правим???
Та вътре работят хора! Идеите на хората, техните настроения се променят в зависимост от обстановката…
Има толкова много цвят и светлина по света, ярки, радващи окото и душата цветове, има толкова разнообразни природни форми и чудеса, а ние правим правоъгълна кутия в сиво, и слагаме хората да работят вътре? Толкова ли ни е въображението? Или може би висшите мениджъри вярват, че е добре да имат на свое разположение хора без идеи, пакетирани в такива сиви “кутийки”…
Друго обяснение май нямам… :-/
(Откъде почнах, пък къде свърших:)))
Но така си е, някои неща те карат да се замислиш. Затова и съществува изкуството, или поне една от причините е и това:)
Цветната вълшебна изложба на Ян Артюс-Бертран ме накара да се замисля, как често прекарваме целия ден, някъде на затворено, сред безлично-сиви предмети, и в безлично-сива обстановка, докато не залезе слънцето… и после вече сме свободни да почиваме и да излезем навън…
Странно, нали? :-D
Още една невероятна снимка на вулкана Тунгурахуа
Днес видях една невероятна снимка на фотографа Patrick Taschler и написах няколко думи (всъщност, преведох краткия текст към нея, публикуван на APOD).
Представете си учудването ми, когато преди минути получих коментар от самия автор:)))
В коментара си, Патрик ми даде линк и към друга снимка на същия вулкан.
Ето я:
Краткият описателен текст под нея също си струва, затова ще се опитам да го преведа тук: