Около един час и нещо по-късно…
…вече знаем, че слабо земетресение разлюля центъра на София.
В dir.bg има вече новина (и 1490 коментара под нея!!).
Малко след 22:00 аз гледах филм (на слушалки), докато Ани спеше.
Около 22:08 столът под мен подскочи, и за малко да изпусна слушалките на земята. Ани се събуди също.
Стори ми се, че е бомба. Не го усетих като земетресение, но явно съм грешал. Събщават за 4 по Рихтер, точно в центъра на София.
Пуснах Twitter — и, да, наистина, и други го бяха усетили вече (новата медия? най-бързата?)! Първа писа Антония, в 22:09. И други бяха усетили сътресението след нея.
Решихме да се разходим за малко. Малко преди “Витошка”, на вътрешните стълби на един магазин за обувки, лежеше един паднал ботуш.
Вътре в магазина, имаше още 1-2 паднали обувки и един паднал ботуш на един от рафтовете. Явно трусът е бил достатъчно силен, за да ги събори…
…и май това беше…
Самият град беше много тих. Не се усещаше оживление или безпокойство по улиците… Явно повечето хора не бяха усетили нищо…
Преди малко се прибрахме. Помислихме си, че може би е добра идея да си имаме един малък survival kit, за emergency ситуации, ей-така, за всеки случай. Въпреки че сме в центъра на огромен цивилизован град, знае ли човек. Природата винаги може да напомни за себе си и за това, колко малки сме всъщност, хората…
UPDATE (2008/11/16@12:20): Сутринта Ани усети още един, по-слаб трус, в ~7:05 (3.5 по Рихтер), и се събуди от него — аз бях твърде уморен и не го усетих. А тази сутрин, гледам, dnevnik.bg нещо са ме цитирали;-)
Btw, заформиха се тук-там дискусии, кой къде е бил пръв при съобщаването на новината — личното ми мнение е, че Антония беше първа със съобщението си в Twitter точно в рамките на минута след труса (малко след това се появии първата публикация в блог). Факт е, че след като усетихме труса с Ани, първата ми реакция беше да пусна Twitter, за да потърся инфо, дали и други хора са усетили нещо, а не да отварям новинарски сайтове и/или блогове. Именно защото Twitter е най-бързата форма на комуникация и известяване. И наистина, намерих, каквото търсих… Светът се променя! :-)]