Luke Geissbuhler успява да прати камера в стратосферата, да направи уникални видеокадри, и после да свали камерата на земята!

На историята попаднах през Twitter, и я споделих също там, но понякога за някои неща не са достатъчни 140 знака…

Камерата беше издигната в стратосферата с малък балон за метеорологични наблюдения, и спусната на земята с още по-малък парашут:

Люк разказва:

“През август 2010, решихме да изпратим HD видеокамера в космоса. Идеята беше да я прикачим към метеорологичен балон и да я изпратим да заснеме чернотата на космоса в горните слоеве на стратосферата.

След като се издигне достатъчно високо, балонът в един момент ще започне да се разширява поради липса на достатъчно външно налягане в атмосферата, и накрая ще експлодира. След това ще започне неговото падане. Трябваше да помислим над това, как балонът и камерата да може да издържат температури от -60 градуса по Целзий, риска от водно приземяване и скорости от над 200 километра в час.

Спускането на камерата трябваше да се осъществи с малък парашут, и като слезе достатъчно ниско, би трябвало да можем да я намерим чрез GPS.

Направихме експеримента ни в (Newburgh, New York).”

Това е Люк със сина си при пускането на балона — кадрите са вече от самата камера, закачена под балона.

А ето го и самият балон с устройството, в момента на излитане — май размерът няма голямо значение за такива високи полети! ;)

Пускат балона. Скоростта на вертикално издигане е около 25 фута в секунда (около 7.5 метра в секунда). Само след две минути, балонът вече е на височина 3000 фута (почти един километър) и изчезва в облаците. Следващите 10 минути от издигането той остава в облаците.

12 минути по-късно, балонът е вече на височина 20’000 фута (6 километра) и продължава да се издига. Облачната пелена остава под него:

След 24 минути, височината e 30’000 фута (9 километра). Тук е “царството на самолетите”:

След 40 минути, на височина 60’000 фута (18 километра), балонът започва да се върти и преобръща във всички посоки — вятърът е със скорост над 150 километра в час! Тук няма самолети на гражданската авиация (толкова високо може да летят само военните свръхвукови самолети):

Височина 90’000 фута, балонът продължава да се издига, почти няма вятър. Вижда се границата между плътните слоеве на атмосферата и чернотата на космоса. Тук няма самолети — височина от 27 километра е невъзможна дори за повечето военни свръхзвукови изтребители:

Височината от 100’000 фута (30 километра!) е достигната само след 70 минути вертикален полет. След малко балонът ще експлодира от под-налягането вътре в него, и ще започне неговото свободно падане.

Бум! Балонът експлодира и започва неговото пътешествие обратно към Земята!

Скоростта на падане бързо достига 150 мили в час (над 240 km/h), въпреки парашута!

Доста по-надолу, скоростта пада до само 15 мили в час (24 km/h), и GPS-ът предава първите координати на балона:

Пътешествието в Космоса, отбелязано на картата (приземяването ще е на само 30 мили северно от мястото на пускане):

След 100 минути непрекъснато снимане, батериите на видеокамерата най-накрая се изтощават и видеото прекъсва само две минути преди балонът да кацне обратно на Земята. Това е последният кадър от въздуха:

Свалят камерата и балона от дърво, късно през нощта:

Подготовката на успешния експеримент отне 8 месеца. Необходимите неща за експеримента: GPS (вграден в iPhone, доколкото разбрах?), малък метеорологичен балон, HD видеокамера (добре опакована, за да издържи на студа), мини-парашут, планиране, малко късмет и ужасно много ентусиазъм!

Удивително, нали? Гледайте самото видео — струва си!

(А какво ли ни готви бъдещето?…)

UPDATE @ 14:42: Намерих още един подобен проект – ICARUS (ето и малко снимки от последното излитане на ICARUS III). Хм. Май NASA вече не са монополисти за полетите до близкия космос и обратно… ;)

Напоследък ми се искаше да напиша няколко думи за кометата McNaught. Това, което ме реши най-накрая, е тази впечатляваща снимка, публикувана днес на сайта на APOD (виждате я вляво – линкът води към оригинала). Мястото е Нова Зеландия, края на януари. Освен кометата, се вижда и част от Млечния път – нашият роден дом:)

Тази комета беше наречена от мнозина “може би най-фотогеничната комета на нашето време” и “великата комета на 2007-а година”, и с пълно право.

В момента тя вече се отдалечава от слънцето и Земята, но все още се вижда в Южното полукълбо. Неотдавна беше публикувана и снимка, на която опашката на кометата сякаш се разпрострираше на почти цялото южно небе – и не е чудно, дължината й беше достигнала 150 милиона километра, или приблизително 1 астрономическа единица (AU)!

Струва си също така да се види и един невероятен монтаж от три снимки на фотографа Antti Kemppainen!

Толкова за космоса днес… Сега отивам на прозореца – вярно е, че кометата вече не се вижда от нашите ширини, но поне мога да й помахам мислено с ръка, нали? :-)

____________
Бележка под линия: Сайтът Astronomy Picture of the Day, поддържан от NASA, е много ценен ресурс – на него всеки ден се публикува по една снимка или картина/илюстрация от нашата Вселена, заедно с кратко обяснение, написано от професионален астроном. Някои снимки, особено тези от телескопа Hubble, направо спират дъха ти с красотата и дълбочината си… и те карат да се замислиш, колко мънички сме ние, хората, всъщност:-) Посещавам го често – винаги има какво да се види и научи:-)