Обичам да пътувам.
Обичам да гледам облаците и да мечтая…
Ето малко снимки от едно малко мое пътешествие (по работа) преди много, много време, в една друга Вселена и пространство, както се казва:)
World Towel Day… седмица по-късно ;-)
Преди няколко дни Антония ме подсети, че 25-ти май е световен ден на хавлията (World Towel Day). Е, нали се сещате, Дъглас Адамс, “Пътеводител на Галактическия стопаджия”, и т.н. :) Та на този ден всеки трябва да си носи една хавлия през целия ден.
Аз на този ден имах само планирана разходка към Бистрица и Железница с колела, и… какво да правя?
Ми, взех си специалната хавлия за пътешественици на Lifeventure, разбира се – със специално калъфче, супер-бързо-съхнеща, супер-компактна, супер-лека и т.н.! Донесох си я от Лондон наскоро, и все още не я бях носил със себе си или използвал. Чудесен повод:)
Сега, нека ви честитя Световния Ден На Хавлията… на патерица! (така става, като ти отхвръкне главата от работа… забравяш да пишеш навреме;-)
***
А разходката с колела са получи чудесна – стигнахме до Бистрица, починахме си малко, и точно когато си купувахме малко плодове от една любезна дама на мъничкото пазарче (до чешмичката)… изведнъж заваля един от онези дъждове – все едно небето се отвори и заваляха котки и кучета… искам да кажа, заваля като из ведро;-)
Преди да успеем да потърсим, къде да се скрием за малко, любезната продавачка ни предложи да останем скрити под нейния навес с плодовете и зеленчуците. Което и направихме. А след пет минути тя мина покрай нас и любезно ни предложи да се почерпим с няколко резенчета диня. Ей-така. С усмивка. Направо ни шашна. “Ми като си имам гости, трябва да си ги почерпя”, каза тя, в отговор на изумените ни погледи. На мен в София не ми се беше случвало такова нещо… или поне не си спомням. Сякаш бяхме нейни специални гости, а не просто поредният клиент, който си е купил нещо.
Направо ни направи деня:) И не само. Спечели си двама клиенти клиенти завинаги – аз друг пък като минавам през Бистрица, няма да пропусна да си напазарувам плодове или зеленчуци от нея! :)
Малки селца и градове… Вие имате нещо, което Големият град не познава. Дано не се загуби…
***
След тази малка случка се прибрахме в София, по мокрото (но относително сухи). Не направихме много километри този ден, но все пак беше приятна разходка, и се пораздвижихме. То е време – лято идва, байк разходките е време да се поизтупат от праха;-)
Лондон, UK, или защо не съм писал от един месец насам
Някои от редовните ми (по)читатели може да се запитат, защо изведнъж спрях да пиша в блога си.
Други може да се запитат дори, дали съм жив и здрав:-)
Е, добре, за да разсея съмненията, ще обясня накратко причината за моето продължително мълчание и какво се случи от 22-ри февруари насам:
Наложи ми се да летя за Лондон (през Милано, с Alitalia) на 26-ти февруари, и се върнах в София на 6-ти март. Беше пътуване, свързано с моята работа, така че нямах много време за sightseeing – единственото ми свободно време беше рано сутринa, пеша на път за офиса на GreenNet, късно вечер, докато вървях обратно към евтиния хотел, в който бях отседнал (близо до King’s Cross), и също и един свободен уикенд…
След завръщането ми, от своя страна, работата и някои проблеми ме хванаха натясно почти 24/7 (ако не броим само една малка разходка с колела за удоволствие към вълшебния дъб до Железница миналата неделя, да си закачим мартеничките там), така че нямах почти никакво свободно време за блогване или нещо друго – мога да спомена само, че вчера заедно с жена ми разгледахме за първи път някои от неразгледаните досега снимки от Лондон и… има и още неразгледани;-)