Обичам Седемте Рилски езера, признавам си. Бил съм неведнъж там, с Ани, а също и сам и с приятели. Мястото е вълшебно!
Вече не.
1. http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2009-08-01&article=287874
2. http://dzver.com/blog/?p=1768
3. http://akolev.wordpress.com/2009/08/08/rilalakes_afterthelift/
4. http://pippilotamentolka.wordpress.com/2008/08/27/sedemte_rilski_ezera/
Немалко пътешественици, блогъри и журналисти разказват, че откакто е бил пуснат незаконният лифт към хижа “Рилски езера”, нещата са се променили, и то към по-лошо.
Около Езерата, свинщината се е увеличила в пъти. Боклуци, шум, навалица от случайни “туристи”, дошли набързо да видят “чудото”, да се снимат, да си хапнат и да си пийнат, и после да захвърлят отпадъците в района. Някои хвърлят боклука направо във водите на езерата, други — по земята наоколо.
Опашката за лифта е типично огромна, и се чака често между два и три часа (!), само за да се качиш за пътуването за нагоре. И за надолу — мързелът не прощава на никой, особено на хората, озовали се случайно в сърцето планината…
Има и широк път за нагоре, така че положението е още по-зле (транспорт с джипове).
Хижа “Рилски езера” вече претендира да бъде хотел (след ремонта и обновяването). Последно си спомням, че платихме около 40 лв. за двойна стая (със санитарен възел), миналата есен. Вярно, условията не бяха кой знае какво, но ставаше, можеш да преспиш, имаше и топла вода по два часа на ден, а и 40 лв. е приемливо за двама души. Сега подобна стая, но без санитарен възел, е около 60 лв. (!), а за стая със, не смея и да мисля… Достъпно място? Като че ли това вече е минало…
Проблем ли е голямата навалица от случайни хора горе високо в резервата?
На теория, не. Но на практика?
— Боклукът може да се чисти, но надали някой ще го прави. Горе няма служби по чистота. Лифтът качва огромен поток от хора, но компанията, която го обслужва и печели от него, няма свои назначени чистачи, които да обикалят и почистват след “туристите”, високо в планината. Това не е и възможно. Може да се разчита само на истинските планинари, които ще се опитват със свои сили да изнасят част от боклука на “пришълците” в раниците си. Това е капка в морето, обаче…
— Големият поток от хора създава не само повече боклук, но и може да наруши екоравновесието в района. Повече шум и замърсяване, са директните последствия (а има и индиректни). А хората, ако са твърде много, създават наистина много шум, което може да (за)плаши малкото оцелели представители на местната фауна.
— Рила е резерват. Дали някоя “умна глава” в някое министерство е преценила правилно, преди да позволи построяването на лифт, който да води към сърцето на природен парк, и последствията от това, че сега десетки, стотици пъти повече хора ще могат да отидат до центъра на резервата и да се върнат, в рамките на един ден?
…Тъжно ми е, че всеки ден, губим малко по малко от дивата природа на България. Заради нашата собствена глупост и алчност, не за друго. А също и заради нашето безразличие. “Това не ме интересува, не е мой проблем.”
В наши дни, “природен парк” и “резерват” са мръсни думи, “Натура 2000” също. “Строеж” и “бетон”, не са; в очите на някои “инвеститори”, те са синоним на бърза печалба, без значение от последствията…
Крайбрежието на морето ни е презастроено с бетонни хотели, дори когато те попадат в границите на някой резерват, като “Странджа”, например.
Районът на “Банско” може бъде отписан — няма да пояснявам, защо…
Сега и Седемте Рилски езера са на ред…
Днес ще има лифт, утре ще има хотел, после ще два; после ще има нови писти, просеки, а после?… А после ще се чудим, къде е девствената ни природа, за която Вазов е писал с такова възхищение, и не само той…
Ходихме и към Мусала миналата есен, късно през октомври — и там има проправен широк път за нагоре, бучаха багери и камиони, режеха се дървета, правеха се нови писти, строеше се нов лифт… А си спомням добре, пет години преди това, нагоре имаше само пътека сред клековете — сега имаше път и кал… много кал. И много отрязани дънери на борове и ели. :-(
Миналата седмица пък бяхме в Родопите — прекрасни планини, и толкова красиво и тихо е там — толкова тихо, колкото беше тихо и в района на Седемте езера, преди година и повече. Толкова тихо, че видяхме еленчета с очите си, как тичат на воля, по хълмовете! Толкова тихо, че красиви, редки птици, като червеногърбата сврачка, ме допуснаха да ги снимам от само 3 метра! Толкова тихо, че мигновено се влюбваш в мястото и то ти харесва, такова, каквото е, без непременно наоколо да има хотели, писти, широки пътища, сечища, свлачища, лифтове и огромен поток от хора, повече приличащи на диви варвари, отколкото на истински планинари! (Може би ще пиша за Родопите някой друг път, а и донесохме много красиви снимки оттам…)
Съвсем неотдавна, за “Странджа”, за “Рила”, за “Иракли”, за природата ни, скачаха една шепа ентусиасти по улици и площади (някои им се присмиваха, но повечето хора дори и не се интересуваха, за какво се борят те). Скачаха и развяваха саморъчно написани транспаранти, в отчаян опит да предотвратят именно това, което се случва в наши дни — застрояване, бетониране, разрушаване на последните кътчета на дива природа в резерватите на България. За “Странджа” се писа много, за застрояването на морето, също, и за “Рила” се писа много — но истината е, че сме безразлични. В София живеят над един милион души, но от тях не повече от 200-300 намериха навремето смелостта да излязат на улиците и да протестират срещу незаконните действия на инвеститорите, посегнали на “Странджа”, “Рила” и “Иракли”. Малцина и изразиха личното си мнение, тогава.
Последствията от бездействието ни и от подкупността на политиците в България, е именно това, което виждаме сега с очите си — бетонна пустош на брега на Черно море; пустош и в “Банско”; и тълпи от “туристи”, заливащи бреговете на Рилските езера днес, носещи боклук в ръцете си и боклук в сърцата си, и, за съжаление, захвърлящи в планината само боклука от ръцете си…
* * *
Светът се променя, казват.
Радвам се, че съм видял Седемте Езера диви, тихи, красиви и самотни — така и както трябва да бъде… Така и ще се опитам да ги запомня, ако всичко се промени, и те изгубят своята самота и девствена красота… заради нашата собствена глупост…
