Добро утро, зимен град! (Привет, 2009!)

Посрещаме утрото с почти спряло парно и топла вода, но (все още) с наличие на ток, което е добра новина — за момента поне няма да замръзнем и ще можем да приготвяме кафе и чай (ако не въведат и режим на тока, разбира се)…

Май научих последен, но изглежда, че доставките на природен газ от Русия за цяла Европа в момента са замразени (буквално;-) — това включва и България. Кой крив и кой прав май не ме интересува (Украйна и Русия нещо се карат), но важното е, че вкъщи е малко по-студено от обичайното и сега трябва да мислим, дали да се опитаме да залепим и уплътним прозорците още по-добре, да си направим огнище в ъгъла на стаята, или някаква комбинация от тези възможни мерки…

Като се замисля, положението вкъщи (където в момента е и домашният ни “офис”, понеже се опитвам да правя първи стъпки във freelancer’ството — или поне отчаяно се опитвам да не позволя в близко време някой да ме наеме, за да седя по цял ден в някакъв сив офис, и да слушам “мениджърите” да ми обясняват, колко съм зле;-) не е чак толкова плачевно — ако бяхме на газ, вероятно отдавна да сме се вкочанили от студ, както е било положението при Крокодила вчера…

Междувременно, чух и че президентът искал да включим някакви стари блокове от АЕЦ “Козлодуй” (във връзка с газовата криза), които, както знаете, са затворени по договорка с Европейския съюз. Всъщност, не искал да ги включим, а да ги “рестартираме” — надявам се, той добре разбира разликата между “включвам” и “рестартирам”, или пък се надявам, че той сам не може да натисне голямото червено копче ‘REBOOT‘ в атомната електроцентрала, хехе ;-)

На 14-ти януари пък се готви голям протест пред Парламента — протест, отложен с близо месец, заради дългата почивка на депутатите, които решиха да се самовъзнаградят с 3-4 седмици Коледна ваканция…

“Датата, на която депутатите се връщат от едномесечна коледна ваканция, ние, българите ще бъдем пред парламента, за да им покажем, че ни пука, че не спим и че няма да ги търпим!!!” е само един от призивите, които се разпространяват в интернет пространството.

(цитат: semkiibonbonki.blogspot.com/2009/01/14.html)

Честно казано, омръзнало ми е от протести вече, все трябва да протестираме за нещо, за да живеем нормално — трябва да скачаме по улици и площади, за да спасим Странджа, Рила, Иракли, трябва да протестираме, за да искаме (право)съдието да работи, трябва да скачаме, за да гоним някакви глупави политици от управлението — но пък като изгоним едните политици, идват други, и, честно казано, не виждам голяма разлика, освен че Кризата се разпростира… Дано поне строителството на брега на морето и в планините позамре, покрай тази криза, та поне и някакви ползи да имаме от нея, не само вреди! :-)

А, и честита нова 2009 година на всички! Ние я започваме с доста приключения — без официална работа, без пари, с много надежди… :-)

Ще ми се и да спомена, съвсем мимоходом, че преди две години точно, започнаха съществуванието си www.optimiced.com и www.molif.com — за съжаление, не можем да ги зарадваме с редизайн, за втория им рожден ден, но се надявам поне да има достатъчно за четене и разглеждане през тази година… А може би и редизайн ще има скоро, но нека първо подобрим отоплението вкъщи, че иначе ще ни се наложи да седим с по 5 одеяла през деня или пък да режем мебелите и да ги горим, за да се стоплим, което, съгласете не, не е много приятна перспектива… :-)

(Happy New Year 2009 & Merry Crisis, както се вика по-новому!:)

Аз пък отивам да направя кафе и чай, преди да са ни спряли водата и тока…:-) (в краен случай, лаптопът ще издържи около 3 часа на батерия, плюс още един, и ако се наложи, с 3G/GPRS картата ще предаваме ще twitt’ваме до последно от района на бедствието София… или поне докато не замръзнем… :-D

[UPDATE @ 9:40] Знаех си, че и магическата дума “режим” ще бъде използвана рано или късно! Засега не бил истински режим на парното и тока, само частичен — парното ще работи, колкото тръбите да не замръзнат, осветление ще има, колкото да не падат самолети върху града, и т.н., а пък ние можем да си припомним младините и социализма, когато все нещо нямаше — я ток, я вода, я купони за кашкавал и олио се раздаваха… Ако не ми беше толкова студено вече, щях да се смея сигурно… Все пак, утешително е, че този път не сме само ние баламите, ами цяла Европа мръзне… ;-)

Повече мечти… и мъдрост през 2009! :-)

Скоро идва 2009 година.

И понеже е добре да отбележа и аз поне една публикация този месец (признавам, тези дни занемарих блога, twitter и какво ли още не..) реших, по идея на Ани, да публикувам ето този мъдрец, направен от мен наскоро, от някакъв оризен или царевичен чипс (не съм сигурен, от какво точно, batpep да каже;-)

мъдрецът от хрупанка

Нещо не ми се пише. Не че нямам какво да кажа, или не че нямам за какво да пиша, но… не ми се пише. Понякога, думите просто не идват. Оттам и малката пауза… Добре, че Ани реши да публикува една красива медена къщичка днес, та малко да ме амбицира и мен, да драсна два реда и да си покажа мъдреца на целия свят;-)

Тази година — 2008 — беше (и все още е, или поне до утре ще е така) една година на промени.

Аз доброволно напуснах моята работа, на която посветих последните 48 месеца от моя живот. Реших, че имам нужда от време за размисъл и потърся нови идеи за бъдещето ми (ни)… И какво искам да правя наистина. И какво ме прави щастлив. It’s not only the paychek, you know…

Ани намери една прекрасна работа през пролетта на тази година. Но от първи януари 2009, вече не е на работа и тя.

Имаме нужда от малко време за нас. И от малко време, за да преосмислим малко от миналото, настоящето и бъдещето.

Пожелавам на всички мои читатели само едно — да мечтаят!

“Дванайсет без една не е оправдание за липсата на мечти през останалата част от годината.”

(asktisho.wordpress.com/2008/12/30/hny/)

Мечтайте! Животът е кратък, не си струва да го губите в страхове и съмнения…

Мечтайте!

:-)

PS Това е може би последният пост за тази година в optimiced.com… ;-)

FIBank и за (не)надежността на mission-critical сървърите

Тази сутрин се опитвам да се логна във виртуалния клон на Първа Инвестиционна Банка. Без успех, засега.

Преди време ПИБ (съвсем заслужено) понесе доста критика за лошото имплементиране на новото си електронно банкиране (вече няма човек, който да не е чувал за Flexcube?;-). Новият сайт, който отскоро е онлайн, е много по-добър (hats off, @Жоро!:-). Изчистен дизайн, по-добра ползваемост, по-добра достъпност. Ползвах го вече няколко пъти и съм приятно изненадан, как един сайт на банка може да изглежда добре и да работи добре — с изключение на съобщенията за грешки, с които току-що ми се наложи да се сблъскам.

Първо, след опит да заредя страницата на електронното банкиране на ПИБ, излезе следното съобщение:

съобщение за грешка в сървъра на FIBank

Хм, казах си, сигурно рестартират сървърите, и след малко всичко ще е ОК. Наистина, след няколко минути съобщението изчезна и страницата се зареди нормално. Въведох моето име и парола и натиснах бутона LOGIN. Fail! Ново съобщение за грешка:

съобщение за грешка в сървъра на FIBank

Сървърът дори твърдеше, че е имало някаква трансакция и че тя е приключила (неуспешно). Ха! :-) Е, ок… изчаках още малко и опитах пак. И ме посрещна това:

съобщение за грешка в сървъра на FIBank

Сега вече знам, че приложението им е написано на JAVA (изключително полезна информация, нали), както и получих достъп до част от списъка им с грешки, възникнали при опита да обработят заявката ми! :-D

Както и да е… Сървърът очевидно все още е down, защото опитите ми да се логна са все неуспешни… В блога на банката, където очаквах, че може да има някаква информация за проблемите днес (и защо сайтът на електронното банкиране не работи), няма нищо. В раздел “новини” на сайта на банката, също…

* * *

Присетих се за електронното банкиране на Първа Инвестиционна Банка в светлината на един разговор вчера, който водихме с един приятел. Той ми обясняваше, колко е важно за една банка всичките й сървъри и електронни приложения да работят непрекъснато, и да са тройно гарантирани срещу downtime, забивания и т.н. Тоест (е, поне на теория), банките ползват най-добрия хардуер и софтуер, защото за тях наистина е важно всичко да работи поне 101% надеждно.

И също така, говорихме и за това, колко по-зле са нещата на един shared хостинг, например. С което по принцип съм съгласен, но ето че моят сървър в момента е онлайн (плащам $7.95 на месец за него, хехе), а сървърът на банката не работи.

Все пак, може би “теорията за надежността на банковия хардуер и софтуер” е само теория? (И не че не съм виждал “зависнали” банкомати със сини екрани на Windows NT/XP…)

* * *

Все още не успявам да се логна в електронното банкиране, за да проверя номера на една сметка. Ще опитам пак след няколко часа… или ще си проверя сметката “оффлайн”, в някой клон — май така е по-надеждно;-)

[EDIT @ 19:20] Вече мога да вляза във виртуалния клон на ПИБ и май всичко работи. Супер! :-)

“Парламентарен безконтрол”, или от кого се боят избраниците ни?

Заобикалям покрай Александър Невски и виждам полиция, жандармерия и всякакви други въоръжени мъже. Жени няма, само мъже. Много, купища, стотици. Изглеждат респектиращо, целите покрити в синьо и черно, с кори на коленете, с явни бронежилетки. Изпълнили са целият площад. За миг ми минава въодушевената мисъл, че са там, за да подкрепят студентите.

Миг по-късно, с шутове си проправя път реалността.

Те не са тук, за да помагат. Те са тук, за да пречат. [ … ] Спират ме няколко пъти с въпроси къде отивам. На поредния му се сопвам, че не сме военно положение и че съм от Алма Матер TV, ако желае, да ми помогне да донеса и да разположа камерата, ако не, да не ми се пречка. Дали впечатлен, дали незаинтересован, жандармериста се отмества, а аз, замятайки с пренебрежение палто, го подминавам с вирнат нос.

Оглеждам се учудена и объркана, във въздухът се носи миризма на дъжд, проблеми и гняв.

Нима сме животни, та има нужда от толкова много охрана? Нима се очаква да бутнем парламента?

Или това е тихичкото послание?

Или пък тези от парламента… осъзнават, че заслужават това? [ … ]

Оглеждам жълтите павета. Лежат си кротко, пълни със спомени за отминали времена, протести и реалности.

Вдигам поглед към бялото кубче — Парламента. Там е празно, пусто, няма никой. Стъклата му са тъмни и изоставени. Като в поема на По, наблизо грачи гарван.

Тези, при които днес отиват студените, ги няма. Демонстрират нежеланието да чуят, да се вслушат. Или показват страха си от хората, които трябва да представляват…

— Цитирам изключително силния текст на Енея (eneya.wordpress.com/2008/12/21/no-control/). Не бях на протеста в петък, или, ако трябва да се изразя по-точно, не бях пред празната сграда на Парламента. А и човек не може да смогне навсякъде… Срам ме е само, че тези, които се саморазпуснаха и отидоха да почиват за близо един месец, са онези, които ние сами избрахме преди няколко години. А те ни се смеят, в лицата. И (не ме интересува, дали някой от тях ще се обиди, или не) имам чувството, че повечето от тях не само работят заедно с Мафията, а че те са Мафията… или просто Държава у нас липсва?

Поправете ме, ако греша…

Коледен вело-парад в София – 21 декември!

Заети ли сте в неделя (21 декември)? Ако обичате колелата, живеете в София, и нямате планове за неделя (4 часа следобед), заповядайте на коледно велошествие, организирано от сдружение Велоеволюция! :-)

Коледен вело-парад, 22/12/2007, София

Колоездачи организират коледно вело-парти на 21 декември (неделя) в центъра на София. Ентусиастите ще са в празнични костюми. Те се събират в 16:00 ч. пред НДК, където ще има информационни материали и топъл чай за отскок, и ще минат по бул. “Евлоги и Христо Георгиеви”, “Граф Игнатиев”, “Алабин” и бул. “Витоша”.

Велосипедното шествие “Коледа на колела” се провежда в България за втори път и е организирано от сдружение Велоеволюция.

(повече информация има в ecobusiness.dnevnik.bg и в уебсайта на сдружението)

Мисля, че ще е забавно! Елате и вие, разпратете новинката на приятели, които обичат колелата! :-)))

Коледен вело-парад, 22/12/2007, София

(снимките са от миналогодишния коледен вело-парад)

.

Shumensko vs. Tuborg (и краят на една легенда – Шуменско Червено…)

Вчера на WP партито забелязах интересен феномен.

Партито започна с две пълни каси бира. Едната беше с Shumensko Premium, а другата — с Tuborg.

В края на партито резултатът беше следният:

Shumensko Premium beer vs. Tuborg beer

Резултатите са показателни. На снимката ясно се вижда, че в касата със “Шуменско” няма останала нито една пълна бутилка, а в касата с “Туборг” има поне 8-9, или резултатът е категоричен:

Shumensko:Tuborg — 1:0!

В светлината на тази статистика, изобщо не мога да проумея, как така пък производителите на “Шуменско” решиха тази зима да спрат производството на “Шуменско Червено” — любимата ми тъмна (червена) бира!… Преди години тя се произвеждаше целогодишно, и беше единствената тъмна бира, която беше достъпна и през лятото. После лятното производство спря. А тази зима, преди около седмица, научих в кварталното магазинче за бира и вино, че Шуменско Red повече няма да се произвежда. Изобщо. Защо — остава пълна загадка за мен… И така, излиза, че преди около 10 дни съм изпил последната бутилка “Шуменско Червено” в историята — една доста потискаща мисъл… :-(

WordPress 2.7 Upgrade party [снимките от партито – Flickr!]

По идея на Ники Бачийски, пускам албумчето със снимки от вчерашното WP Upgrade Party във Flickr формат. Ето линк:

thinkpad & paper stars

Тъй като (засега) не съм склонен да плащам по 25 долара на година за още една уеб услуга, албумчето със снимки може да се разглежда удобно онлайн, но не може да си свалите оригиналния размер на снимките. Все пак, за който иска 8 mpix оригинали, може да си ги свали от моя сървър [download link].

Сорри за неудобствата… Надявам се, flickr форматът ще ви е по-удобен! :-)

WordPress 2.7 Upgrade party [снимките от партито]

За всички, които очакват (поне някакви) снимки от днешното WordPress Upgrade парти:

Снимките от WP 2.7 партито (240 MB)

240 MB ZIP архив (съдържа 39 снимки и един кратък видеоклип). Enjoy! :-)

Ще се радвам, ако споделите и вашите снимки и/или впечатления, също. Благодаря! :-)

WordPress 2.7 ‘Coltrane’ – Upgrade парти!

Вече и аз и Ани сме с новия WordPress 2.7 ‘Coltrane’.

В момента сме на WP 2.7 Upgrade партито на Ники Б. и да ви кажа, бира и мезенца не липсват (благодарим, space.bg!) :)))

След като направих uprade до WP 2.6.5, после пълен backup на файловете и базите данни, се престраших и пуснах и upgrade до 2.7. На пръв поглед изглежда, че всичко е наред. Не виждам неработещи плъгини, WordPress си работи нормално. Интерфейсът е изцяло обновен (е, не съм изненадан, виждал съм screenshot-и;-) и по-скоро ми допада, отколкото обратното. Ако мога да се изразя така — WP 2.5 беше стъпка назад (спрямо 2.3.3), а 2.7 е стъпка напред (спрямо 2.5.x/2.6.x) — като интерфейс на админ панела, имам предвид.

Настроението е готино, наоколо мяркам немалко симпатични блогъри (някои от тях — без WordPress — Iffi, намигам ти;-) — Крокодила (ping), Силвина, Гонзо, Стефан, Лина, Светльо — ако съм пропуснал някой, оставете коментар, да се поправя ;-)

Сега отивам да си отворя още една бира, стига съм блогвал Live! :-D

UPDATE (@2:24 am): Снимките!!! :-)

Starbucks Cafe и в София (първи впечатления)

Тези дни се разходихме с Ани, за да видим първото café от веригата Starbucks в София. А и не само да го видим, но и да опитаме някое от техните кафета, разбира се, както и да видим обстановката вътре:-)

Starbucks cafe in Sofia

За “Старбъкс” вече писаха Велян, Веселин, Еленко (също и прочетох една статия в новото списание “Идеалист“), но това не ми пречи да споделя трите шестте причини, поради които лично аз харесвам Starbucks и приветствам откриването на тяхното първо кафе в София.

  1. Вътре в Starbucks пушенето е забранено. Навсякъде!
  2. Кафето е хубаво, цените са прилични — едно голямо капучино, например, струва 2.50 лв.
  3. Има WiFi, за тези, които искат да ползват Интернет.
  4. Уютно е, нищо не ти пречи да си седнеш в едно ъгълче с голяма чаша кафе и да си четеш или работиш цял час или дори два.
  5. Приятно е за лични или бизнес-срещи, и не е шумно — чува се лека музика (основно джаз), но не силно.
  6. Споменах ли, че вътре в кафенето пушенето е забранено?! ;-)

А това, че в Starbucks не се пуши, е един от най-големите плюсове. Това показва уважение към клиентите, и уважение към персонала — мисля, че това е първото подобно кафене в България!

Вярно, не съм виждал подобен надпис у нас (това е стандартен надпис на стените в кафетата Starbucks в Лондон):

No-smoking sign in a Starbucks cafe in London

…но въпреки това, вътре не се пуши, и това е прекрасно! :-)

Две думи за самото заведение — помещението не е голямо. Често звучи тиха музика. Мебелите са нищо особено (някои твърдят, че гърците малко са поспестили от обзавеждане;-), но като цяло е уютно и приятно. Прави впечатление и че в коридора към тоалетната също има масички и столове и малко е трудно разминаването, но се понася;-)

Обслужването е доста бързо. Капучиното и шоколадът са много добри (опитахме и двете; голяма чаша капучино е 2.50 лв., а голяма чаша шоколад със сметана е 4.00 лв.) Има и леки “хапки” — кроасани (с масло, с шоколад), но не са огромни и, за разлика от кафето, цените им са по-скоро леко високи (като за размера им). Все пак, ако умирате от глад, има и какво да намерите за ядене, в краен случай…

* * *

Чакам и други заведения в България да започнат да прилагат тази практика (да не се пуши вътре), но дотогава, знам, къде винаги с удоволствие ще си правя срещи на чаша хубаво кафе — в Starbucks! А скоро ще отворят и второ кафене от същата верига, близо до НДК. Дано станат повече подобни места — където е уютно, където кафето е хубаво, и можеш да прекараш един час на закрито, без после дрехите ти да вонят на кисел, гаден дим от цигари…

Hats off, Starbucks! :-)