50 дни мирен протест, 50 дни (почти) никакъв резултат.
Днес, четвърти август 2013, е ден #52 откакто мирните протести започнаха.
Le “парлаМЕНТ” си излезе във “ваканцуване” в петък, втори август, ден #50 от мирните протести. Вчера беше ден #51 и макар че хората на обичайното протестно шествие бяхме доста малко, бяхме там:
* * *
И какво — след 52 дни, вместо оставки — ваканция! Браво! (Е, поне ги освиркаха на излизане и то толкова малко хора, но сигурно е нормално, август е месецът на отпуските, а денем който не е в отпуска, работи, за да изкара и заплатите на същите тия “народни представители”.)
В петък “депутатите” се изнизаха много преди края на работния ден, щото уж “свършили с дневния ред” по-бързичко, и щото Оревуарски щял да си представи “програмата” чак наесен. Истината е по-проста… Няма никаква програма! А “народните представители”, ако им трябват няколко хиляди полицаи, за да могат всеки ден да отиват на работа и после да се “изнизват” от работа…
…е ясно колко точно са “легитимни”. Та те не са легитимни дори в собствените си очи! И те се страхуват — от кой, от народа? От мирните протестиращи? От хората със свирки и плакати? Жалка картинка… Не само се страхуват, но и последните заседания се прекъсват много по-рано, защото “отвън се събирали хора, хайда да си ходим по-раничко, викай жандармерията да отваря коридори за излизането ни!“… Жалки, жалки хорица!
И какво, да не би да си мислят, че като направят едномесечна ваканция, хората ще забравят? И протестът някак си, от само себе си, ще изчезне?… Дълбоко се лъжат, и господа “депутатите”, и Орешарски, и Станишев! Ние от #ДАНСwithme, ще ги дочакаме, и протестът няма да спре! Защото това е протест на морала, на ценностите — и нито някой ни плаща, нито някой може да ни купи!
* * *
В петък, малко преди “депутатите” в този смехотворен ПарламEND (смехотворен, но и опасен, защото законодателната власт и силовите структури, необходими за да продължи да “работи”, са в ръцете му!) да започне своето едномесечно “ваканцуване” (по думите на “депутата” Хафъзов), благодарение на Александрина Пендачанска, си припомних защо правим всичко това, повече от 50 дни! Ще си позволя да цитирам думите й, защото мисля, че са важни:
Най-вероятно всеки от протестиращите, на ум или на глас, се е сблъсквал с противоречията, които протестът и сложната ситуация отключиха във всеки един от нас единично и като общност. Противоречията са много. Първото и най-остро на този етап, се повдига от въпроса за крайната цел на самия протест. За да отговорим на него е добре да произнесем еднозначно какво го предизвика.
Номинацията на Пеевски очевидно не беше нищо повече от черешката на тортата, последната капка, отприщила бента на нашето търпение. Тук трябва да си дадем сметка, че абсолютно всички правителства до сега с повече, или по-малко усърдие се постараха да препълнят морето от безобразия и най-после възмущението надделя над умората ни на безучастни регистратори. Явления, подобни на “Пеевски”, под една или друга форма ни заливаха всекидневно и преди една, и преди пет, и преди десет години…
А генезисът им се корени в очевидността, че през всички изминали години България се управлява от едни 50 човека, които разпределят и преразпределят помежду си едни пари. Тези 50 човека са еднакво добре със всяко следващо управление, финансират всички политически сили и се радват на еднакъв комфорт при всички правителства. Някои от тези 50 човека ги знаем, други със сигурност – не, трети… е, трети ги застреляха! Всички те, без изключение, са пряко или косвено свързани с бившата Държавна Сигурност (ДС).
Аз се питам, възможно ли е нация със седем милионно население, 23 години да не може да изработи механизъм за справяне с 50, 100 или ако ще 5000 човека да са, които получиха първоначалния си капитал в края на 80-те години в едни куфарчета?! 50 срещу 7 милиона! Толкоз ли ни липсва смелост и решителност! Какъв народ сме?! Докога ще се поддаваме на разделения и псевдополитически препирни?! Ние имаме задача да се справим с Мафията, с тези няколко човека узурпирали страната ни, младостта ни, живота ни! И това можем да направим единствено сами – никакъв запад, никакъв Европейски Съюз, никаква външна сила не може да реши този проблем. Нашият враг е вътрешен и се нарича Мафия! Мафията, заради чиито интереси и монополи хората не само не могат да си платят тока и парното, а и нормалната Държава, в която законът и правосъдието са еднакви за всички, никога не успя да се случи!
Кой тук ще ми противоречи – заклетата червена бабичка, синя такава, турска, националистка, монархистка или зелена? Именно в този смисъл смятам, че основна задача на протеста е да обединява и приобщава, не да поляризира и разделя!
И ако си позволявам да се повторя – нямам претенцията да кажа нищо ново тук – то е за да опитам да припомня това, което в ежедневните препирни и непрестанни манипулации се позабравя! Ние не сме столичаните, богатите, десните, красивите , умните срещу останалите! Ние сме всички 7 000 000 срещу 50!
Искането за оставка на сегашното правителство и нови избори през есента не е нищо повече от първо и необходимо условие в постигането на далеч по-важна цел!
Нека бъде ясно – ние не протестираме защото не сме доволни от резултатите на последните избори, а защото не сме съгласни повече Мафията да управлява България! Ако се отплеснем и от средство, оставката на Орешарски се превърне в цел на Протеста, сме обречени отново и отново да възпроизвеждаме резултат подобен, или същия от последните 23 години.
Опитът да се ограничи целта на Протеста до “оставка и избори” го профанизират до едно партийно-класово боричкане – БСП-ГЕРБ, ляво-дясно, бедни-богати, интелектуалци-не интелектуалци, София-провинция и т.н., и рискува да замъгли фокуса на неговата МИСИЯ!
Мисия е голяма дума, но моето усещане е, че демонстрираната зрялост, устойчивост и сила на протестиращите хора изстреляха този спонтанно възникнал Протест в едни неочаквани и за самия него траектории, в които е възможно да се случват и големи неща. Той сам си спечели това значение и ще е безкрайно жалко, ако не се окаже на висотата на вдигнатата от самия него летва. Но затова той трябва да привлече, обедини и приобщи към себе си всички почтени и нормални хора в тази страна, които, ей Богу, са повече от другите!
— Много добре казано, и много точно! Нашата цел не е просто оставка.
Нашата цел е да научим всеки един български политик (бил той подкрепян от тъмни мафиотски структури, или не), че да спечелиш едни избори не е достатъчно. Трябва да спечелиш и доверието на народа! И не само да го спечелиш, но и да го поддържаш, ден след ден, месец след месец! Това, което правителството направи на 14 юни 2013, беше пълно, безпрекословно разрушаване на доверието, само за 15 минути, когато Пеевски бе избран за шеф на Агенцията за Национална Сигурност! Оттам нататък, освен оставка и нови избори, няма друг изход.
Доверието вече не може да се върне! И няма значение, колко извинения и лъжи ще чуем! Няма значение, колко полицаи и жандармеристи ще пратят срещу мирно протестиращите хора сегашните управляващи — те вече са изгубили доверието на хората, а това означава, че те вече не са правителство на българския народ! Те са “правителство на хартия” — формално управляват, заседават, “коват” закони, изнасят речи, но в реалността, те вече са нелегитимни, не могат да бъдат повече правителство. И те го знаят, и се страхуват, и затова полицейски сили от цялата страна бяха мобилизирани през последните седмици, за да може това правителство и парламент формално да продължат да “работят”, когато десетки хиляди скандираха “оставка!” под прозорците на Министерски съвет и пред парламента…
Да, “парламентът” е във “ваканцуване”, ала ние няма да забравим! И протестите ще продължат! А на първия работен ден на господа “депутатите” ще ги чака неприятна изненада — викове “ОСТАВКА!” и “МАФИЯ!” точно под прозорците им!
Денят първи септември ще е ден 80-ти от #ДАНСwithme протестите. И няма да е последният, подозирам…
(Депутатите се връщат от отпуска на четвърти септември, понеделник.)
* * *
Малко встрани от темата, много се радвам, че публикацията ми, озаглавена “Уважаеми непротестиращи”, бе прочетена от толкова много хора!
Публикацията ми “Уважаеми непротестиращи…” беше прочетена от над 10’000 човека в първите три дни от публикуването й.
Аз все още заставам зад всяка моя дума, 21 дни след публикуването на текста. И да, лято е, хората пътуват, отиват на море или планина, опитват се да си починат, нормално е през август, при неработещ парламент, протестите да позатихнат. Но те пак ще са силни, пак многобройни, ако през септември не се случи никаква промяна и марионетното правителство продължи с безобразната си “програма”, базирана на кражби, наглост, назначения на престъпни фигури по ключови места, сенчести сделки с ГазПром и РосАтом, заеми за милиарди (неоправдани), и т.н.
Важно е, чрез мирен протест, да спрем тези хора, преди да са изпълнини цялата си “програма”. Иначе после ще е късно, и ще останат само опциите за Терминал 1 и 2… :-(
* * *
И малко преди да сложа последната точка, ми се ще да отговаря и на хората, които все повтарят мантрата, “какво като свалим тези, ще дойдат на власт същите”.
Аз не мисля, че на власт могат да дойдат същите — не и съвсем същите.
Първо, на следващите предсрочни избори, БСП, ДПС и ГЕРБ ще вземат проценти, различни от тези на предишните. Вероятно е АТАКА да не влезе изобщо в следващия парламент. Възможно е ДСБ и “Зелените” да влязат в следващия парламент, ако представят силна програма и добри личности, и ако се обединят.
Значи, следващият парламент няма да е същият.
Другото, по-важно нещо, е: Следващото правителство (без значение, червено или синьо или зелено или многоцветно ще е) ще знае: НЯМАШ ПРАВО НА ГРУБИ ГРЕШКИ! Доверие се печели трудно, а лесно се губи. Ако направиш една или повече груби грешки — ОСТАВКА! Без право на втори шанс, без право “ама извинявайте, няма повече да правя така”. И това е най-важното!
Гражданското общество се ражда днес, сега, в този момент. Ние, гражданите, е време да осъзнаем силата си. И да я използваме.
Това, че някой е спечелил четиригодишен мандат, нищо не значи. Спечелил — изгубил! Депутатският имунитет не ти дава правото да правиш безчинства четири години подред, само защото си спечелил (и/или купил) някаква си там бройка гласове. Всеки народен представител, всеки член на правителството, носи отговорност пред всеки един гражданин на България. И когато правителството върши безобразия, народът, свободните граждани на България, имат правото да му потърсят сметка, и дори да го “уволнят” предсрочно. Правителството е там, за да работи в интересите на всички граждани на България, а не в интересите на някакъв тесен олигархичен кръг или в интересите на някаква мафиотска групировка.
И не, дори и правителството да прати хиляди, или дори десетки хиляди полицаи срещу мирно протестиращи граждани (както се случи на 40-тия ден на протестите, когато полицията биеше мирни граждани, за да могат депутатите да се приберат по къщите), пак няма да успеят.
Защото не можеш да удържиш една власт със сила. Не и задълго.
И рано или късно, народът ще поиска сметката.
Тогава на господа управляващите, които продължават да заявяват, че “не чуват никакви искания за оставка и няма да подадат оставка”, може да им се прииска да бяха подали оставка още лятото… Но ще е късно тогава.
Омбудсманът (Константин Пенчев), го каза много точно, между другото:
Институциите не признават, че има протест. Дали са мнозинство, или не – не знам. Това са български граждани, които 42 дни протестират и това не е нормално. Обясненията, че и в Гърция е така, и в Испания е така, навсякъде е така, в България не е било така. Аз съм на 61 години такова нещо не съм видял”, подчерта Пенчев.
Факт е, че правителството си затlаря очите вече 52 дни подред. Но това не може да продължи вечно…
Днес, за първи път от 52 дни насам, пред Парламента нямаше ограждения през деня:
Ала това не означава нищо. На четвърти септември, когато Парламентът се очаква да заработи отново, отново там ще има заграждения, затворени улици, хиляди полицаи и камионетки на Жандармерията…
А #ДАНСwithme отново ще е многохиляден. И ще очаква ОСТАВКА. Защото с извинение не става…
